Античен град Улпия Ескус

Руините от античния град Улпиа Ескус се намират в северозападната част на село Гиген, на 5 км. от мястото където река Искър (в древноста позната с тракийското си име Ескус) се влива в река Дунав. Градът е възникнал в I-ви век в съседство с тракийско селище от къснобронзовата и ранната желязна епоха, като самостоятелно селище за лагеруването на IV Скитски и V Македонски легион на Рим.

Разцветът на Ескус е през II и III век и по времето на Константин Велики. Селището се е простирало на площ от около 280 декара и по големина е било с размерите на Римския град Нове край Свищов и Никополис ад Иструм при село Никюп.

По време на своето съществуване градът е бил многократно жертва на готски и хунски нашествия и окончателно разрушен от аварите в VI в. (585 г.). В X-ти век, върху развалините на античния Ескус, тук е било построенно Българско селище, което е просъществувало до XIV в.  

При извършените археологически изследвания в границите на античния град са разкрити и възстановени стени от укрепителната система, обществени и жилищни постройки, уличната мрежа, градския площад и др.